2.1. Специфичните предизвикателства пред ромските младежи
Ромските младежи са изправени пред много специфични предизвикателства в съвременния европейски социално-политически контекст. Тези предизвикателства са многостранни и обхващат въпроси, свързани с образованието, заетостта, дискриминацията, социалното включване и политическото представителство. Ето някои от основните предизвикателства:
- Образователните бариери, пред които са изправени ромските младежи в Европа, са сериозен проблем, тъй като те ограничават възможностите за социална мобилност и поддържат цикли на бедност и маргинализация. Тези бариери могат да бъдат разбрани в няколко ключови области:
- Сегрегация, която се проявява чрез поставяне на ромски деца в отделни училища и класове, които обикновено са с по-ниско качество и разполагат с по-малко ресурси от тези, посещавани от неромски ученици. Тази сегрегация може да произтича както от изрични политики, така и от неофициални практики.
- Ромските деца са непропорционално поставени в специални образователни класове или училища за деца с увреждания, често без подходящо оценяване, което води до образование под стандартите, което не отговаря на техните нужди.
- Ранното напускане на училище се потвърждава от високия процент на отпадане. Ромските младежи имат значително по-висок процент на отпадане в сравнение с техните връстници. Факторите, допринасящи за това, включват икономически натиск, липса на образователна подкрепа и опит с дискриминация и тормоз.
- Икономически натиск, тъй като много ромски семейства живеят в бедност и могат да разчитат на децата си да допринасят за доходите на домакинството, което води до преждевременно напускане на училище.
- Ниско качество на образованието поради недостатъчните ресурси на училищата. Училищата, които обслужват предимно ромско население, често нямат основни ресурси, включително квалифицирани учители, подходящи съоръжения и учебни материали.
- Очаквания и обучение на учителите, тъй като в училищата от ромските общности учителите имат по-ниски очаквания към ромските ученици и може да не са адекватно обучени да отговорят на техните специфични образователни нужди или да работят по културно чувствителен начин.
- Труден достъп до образование в ранна детска възраст, тъй като това е ограничено записване на ромски деца, които е по-малко вероятно да бъдат включени в образователни програми в ранна детска възраст, които са от решаващо значение за развиване на основни умения и подготовка за начално образование. Бариерите включват разходи, липса на осведоменост и ограничена наличност на програми в ромските общности.
- Дискриминацията и тормозът представляват враждебна среда за ромските ученици, които често се сблъскват с дискриминация, предразсъдъци и тормоз от връстници, учители и училищни администратори. Тази враждебна среда може да доведе до по-ниско самочувствие, неангажираност и в крайна сметка отпадане от училище. Също така липсва подкрепа за ромските ученици по този въпрос. училищачесто им липсват ефективни механизми за справяне и борба с дискриминацията и тормоза, което кара ромските ученици да се чувстват неподкрепени и изолирани.
- Слабо родителско участие и подкрепа поради образователната подготовка на родителите. Много ромски родители сами са имали ограничени образователни възможности, което може да повлияе на способността им да подкрепят образованието на децата си.
- Недоверие към институциите поради историческа и продължаваща дискриминация, което често е дълбоко вкоренено недоверие към образователните институции сред ромските семейства, което води до по-ниска ангажираност с училищната система.
- Езикови бариери на ромски ученици, които говорят ромски като свой майчин език и им липсва обучение на немайчин език. Ромските деца могат да говорят ромски или друг език у дома, докато обучението в училище е на националния език. Тази езикова бариера може да попречи на тяхното разбиране и способността им да се ангажират пълноценно в класната стая.
- Ограничен достъп до висше образование поради социално-икономическите бариери и дискриминационни практики, които често ограничават достъпа на ромските младежи до университети и институции за висше образование.

Дискриминация при наемане на работа
- Дискриминацията при наемане на работа срещу ромските младежи в Европа е значителна бариера, която допринася за високи нива на безработица и лошо качество на работата в тази общност. Тази дискриминация е многопластова, включваща преки предразсъдъци, системни пристрастия и структурни неравенства. Ето основните аспекти:
- Пряка дискриминация чрез предубедени практики за наемане. Много работодатели имат пристрастия към ромите, което води до дискриминационни практики при наемане. Кандидатите от ромски произход могат да бъдат отхвърлени въз основа на тяхната етническа принадлежност, а не на техните квалификации.
- Негативните стереотипи за ромите, като например възприятията за ненадеждни или ненадеждни, могат да повлияят на решенията за наемане и отношението на работното място.
- Системни бариери като лош достъп до образование и обучение. Ромските младежи често имат ограничен достъп до качествено образование и професионално обучение, което ограничава способността им да придобият уменията, необходими за много работни места. Тази празнина в образованието се превръща в по-малко възможности на пазара на труда.
- Неадекватни услуги за подкрепа поради липса на целенасочени услуги за подкрепа на заетостта за роми, като програми за намиране на работа, кариерно консултиране и схеми за обучение, съобразени с техните нужди.
- Дискриминация на работното място, която се проявява във враждебна работна среда. Ромските служители могат да се сблъскат с враждебност, тормоз и дискриминация от страна на колеги и ръководители, създавайки неприветлива работна среда.
- Ограничено кариерно израстване, като например, дори когато ромите си осигурят работа, те могат да срещнат пречки пред кариерното си развитие поради дискриминационни практики на работното място, като например пропускане за повишения.
- Несигурна заетост, изразяваща се в неформални и нестабилни работни места. По-вероятно е ромските младежи да бъдат наети на неформални, нископлатени и нестабилни работни места без подходящи договори, сигурност на работното място или обезщетения. Тази несигурна заетост често няма правна защита и социална сигурност.
- Експлоатация, която се изразява в някои случаи, когато ромските работници са подложени на експлоататорски условия на труд, включително несправедливи заплати, лоши условия на труд и прекомерно работно време.
- Географска и социална изолация поради сегрегирани условия на живот. Много роми живеят в сегрегирани и маргинализирани общности с ограничен достъп до пазара на труда. Физическата отдалеченост от икономическите центрове и липсата на транспорт допълнително възпрепятства възможностите за заетост.
- Липсата на социални мрежи поради социално изключване, известна като социални мрежи, може да помогне при намирането на възможности за работа, които са от решаващо значение в много контексти на заетост.
- Правни и политически рамки, които развиват неефективно правоприлагане. Дори когато съществуват антидискриминационни закони, те често се прилагат зле. Ромите може да не са наясно с правата си или да не желаят да докладват за дискриминация поради страх от отмъщение или липса на доверие в властите.
- Липса на целенасочени политики, изразяваща се често в липса на всеобхватни и целенасочени политики за заетостта, които са насочени към специфичните нужди и предизвикателства, пред които са изправени ромските младежи.

Социално изключване и дискриминация
- Социалното изключване и дискриминацията оказват значително влияние върху ромските младежи в Европа, поддържайки цикли на бедност, маргинализация и ограничени възможности. Този многостранен проблем обхваща различни форми на дискриминация и социални бариери. Ето основните аспекти:
- Расова ежедневна дискриминация, чиито ромски младежи често се сблъскват с расизъм и предразсъдъци в ежедневните взаимодействия, включително в обществени места, магазини и услуги. Тази постоянна дискриминация насърчава чувството за отчуждение и изключване.
- Неформалната институционална дискриминация от публични институции, като училища, доставчици на здравни услуги и правоприлагащи органи, допълнително маргинализира ромските общности. Това може да се прояви в пристрастно отношение, неравен достъп до услуги и дискриминационни политики.
- Социална сегрегация, особено жилищна сегрегация. Много роми живеят в сегрегирани, маргинализирани общности с неподходящи жилища и инфраструктура. Тези райони често са изолирани от основното общество и им липсват основни услуги като чиста вода, канализация и транспорт.
- Образователна сегрегация, при която ромските деца често биват настанявани в отделни училища или класове с по-ниско качество, което ограничава възможностите им за образование и засилва социалните разделения.
- Икономическата маргинализация се дължи на бедността. Значителна част от ромите живеят в бедност, което се отразява на достъпа им до стоки от първа необходимост, здравеопазване, образование и възможности за работа. Икономическите трудности изострят социалното изключване и ограничават възходящата мобилност.
- Безработицата и непълната заетост, които се проявяват чрез висок процент на безработица и непълна заетост сред ромските младежи, водят до икономическа нестабилност и допълнително социално изключване. Дискриминацията на пазара на труда допринася за тези високи нива на безработица.
- Различия в здравеопазването, особено поради трудния достъп до здравеопазване. Ромските младежи често се сблъскват с бариери пред достъпа до здравеопазване, включително дискриминация от страна на доставчиците на здравни услуги, липса на информация и икономически ограничения. Това води до по-лоши здравни резултати и ограничен достъп до превантивни грижи.
- Стресът и травмата, свързани с живота в маргинализирани условия, съчетани с преживяванията на дискриминация, могат да повлияят отрицателно на психичното здраве на ромските младежи. Ограниченият достъп до услуги за психично здраве изостря тези предизвикателства.
- Културна маргинализация и стигматизация на ромската култура и идентичност, които често са стигматизирани и неразбрани от по-широкото общество. Тази културна маргинализация допринася за социалното изключване и възпрепятства способността на ромските младежи да изразяват и празнуват своето наследство.
- Борби за идентичност, проявени от ромски младежи, които балансират между своето културно наследство и натиска да се асимилират в основното общество. Това може да доведе до загуба на културна идентичност и проблеми със самочувствието.
- Ограничено гражданско участие и политическо изключване, тъй като ромските общности са недостатъчно представени в политическите институции и процесите на вземане на решения. Тази липса на представителство означава, че техните специфични нужди и опасения често се пренебрегват при изготвянето на политики.
- Бариери пред гражданската ангажираност поради дискриминация и маргинализация, които ограничават способността на ромските младежи да се ангажират с граждански дейности и да участват в политически процеси. Това включва бариери пред гласуването, кандидатстването за длъжност и участието в обществени организации.
- Лоши и неадекватни социални услуги и подкрепа. Ромските младежи често имат ограничен достъп до социални услуги и системи за подкрепа, което изостря тяхната маргинализация. Това включва липса на достъп до социални помощи, жилищна помощ и правна помощ.
- Дискриминацията в социалните услуги се проявява, когато ромските младежи имат достъп до социални услуги и могат да се сблъскат с дискриминация и предубедено отношение от доставчиците на услуги, което допълнително ги възпира да потърсят помощ.
- Политическо недостатъчно представителство или липса на представителство. Ромските общности са слабо представени в политическите институции и процесите на вземане на решения на местно, национално и европейско ниво. Тази липса на представителство означава, че техните специфични нужди и проблеми често се пренебрегват при изготвянето на политики.
- Ограниченото гражданско участие поради бариерите пред гражданската ангажираност и политическото участие, включително дискриминационни практики и липса на подкрепа за ромски политически кандидати, възпрепятства способността на ромските младежи да влияят върху политиките, които засягат живота им.

2.2. Как програмите Еразъм+ могат да помогнат за преодоляване на тези предизвикателства
Програмата Еразъм+, инициатива на ЕС, която подкрепя образованието, обучението, младежта и спорта, предлага различни възможности, които могат да помогнат на ромските младежи да преодолеят предизвикателствата, свързани със социалното изключване, дискриминацията и ограничените възможности. Ето как Еразъм+ може да се използва за справяне с тези проблеми:
Програмата Еразъм+ предлага разнообразие от образователни възможности, които са особено полезни за ромските младежи, като се справя с уникалните предизвикателства, пред които са изправени, и насърчава тяхното приобщаване и овластяване. Ето подробните образователни възможности, предоставени от Еразъм+ за ромски младежи:
- Мобилност за висше образование за ромски студенти, която им помага да кандидатстват за стипендии за обучение в чужбина в участващи университети. Тези стипендии покриват разходите за обучение, пътуване и живот, което прави висшето образование по-достъпно.
- Програми за обмен, които помагат на ромските студенти да участват в семестриални или едногодишни програми за обмен, което им позволява да изпитат различни образователни системи и култури. Тази експозиция помага за разширяване на техните академични и лични хоризонти.
- Прехвърляне на кредити, тъй като курсовете, взети в чужбина, се признават от местната институция, осигурявайки безпроблемно академично развитие.
- Професионално образование и обучение, което чрез програмите за ПОО мобилност позволява на ромските младежи да преминат професионално обучение в други страни от ЕС. Те придобиват практически умения и трудов опит в различни области, подобрявайки пригодността си за заетост.
- Стажовете и чиракуването им помагат да финансират стажове в компании или професионални училища и предоставят практически опит и възможности за професионално развитие.
- Развитието на уменията в рамките на програмите за ПОО се фокусира върху придобиването на специфични за работата твърди умения, както и на меки умения като работа в екип, комуникация и решаване на проблеми.
- Младежкият обмен и проектите за мобилност като краткосрочен обмен между групи млади хора от различни страни ще насърчат културното разбирателство, социалното включване и личностното израстване. Ромските младежи могат да участват в дейности, които насърчават междукултурния диалог и обучение.
- Европейската доброволческа служба (EVS) в рамките на ромските младежи могат да работят доброволци в чужбина, придобивайки ценен житейски опит, умения и допринасяйки за проекти на общността. Възможностите за доброволчество често включват настаняване, храна и малка надбавка.
- Стратегически партньорства в рамките на проекти за сътрудничество и иновации, тъй като програмата Еразъм+ финансира стратегически партньорства между училища, университети, НПО и обществени организации за разработване и изпълнение на приобщаващи образователни проекти. Тези партньорства са насочени към подобряване на образователните практики и насърчаване на социалното включване, включително ромската младеж. Също така, съвместните проекти са предназначени за разработване на нови методи на преподаване, учебни програми и образователни инструменти, които отговарят на нуждите на групите в неравностойно положение, включително ромски младежи.
- Съвместните магистърски степени на Erasmus Mundus предлагат престижни съвместни магистърски програми, предоставяни от консорциуми от университети. Ромските студенти могат да кандидатстват за напълно финансирани стипендии, покриващи разходи за обучение, пътуване и живот.
- Задачи за проследяване на работата и преподаване, които помагат на учителите да участват в задачи за наблюдение и преподаване в различни страни, като подобряват уменията и знанията си, за да подкрепят по-добре ромските ученици.
- Политики и инициативи за приобщаващо образование, които насърчават приобщаващи политики и практики в институциите за висше образование, като гарантират, че те са достъпни и подкрепящи ромските студенти.
- Младежко участие и гражданска ангажираност, които по проект, финансиран от програма Еразъм+, насърчават активното участие на младите хора в гражданския и политически живот. Тези проекти дават възможност на ромските младежи да станат активни граждани и лидери на общността. Освен това има много обучения и семинари, които отварят възможности за ромски младежи да участват в обучения и семинари за лидерство, застъпничество и гражданска ангажираност.
- Подкрепа за реформа на политиката, осигурена от Европейската комисия Еразъм+, която подкрепя инициативи, които допринасят за реформа на политиката в секторите на образованието и младежта, като се фокусира върху равенството, достъпа и качеството. Тези проекти могат да помогнат за справяне със системните бариери, пред които са изправени ромските младежи.
- Инициативи за научни изследвания и иновации, които се финансират за изследователски проекти, които изследват иновативни решения за подобряване на образователните резултати за маргинализирани групи, включително ромски младежи.

- Програмата Еразъм+ може значително да допринесе за намаляване на младежката безработица сред ромските младежи чрез многостранен подход. Чрез подобряване на професионалното обучение, предоставяне на възможности за мобилност и обмен, подкрепа на предприемачеството, развиване на основни умения, предлагане на услуги за подкрепа на заетостта, ангажиране на общности, насърчаване на партньорства и застъпничество за промени в политиката, Еразъм+ може да създаде пътища към устойчива заетост за ромските младежи в цяла Европа.
- Предприемачеството и самостоятелната заетост се подкрепят от програми за обучение по предприемачество, тъй като Еразъм+ може да финансира проекти, които предоставят обучение по предприемачество, включително бизнес планиране, финансово управление, маркетинг и достъп до финансиране. Това дава възможност на ромските младежи да започнат и управляват собствен бизнес, създавайки възможности за самостоятелна заетост.
- Иновационни центрове и бизнес инкубатори специално за ромски младежи, които могат да осигурят ресурси, менторство и подкрепа, необходими за разработване и стартиране на успешни бизнес начинания.
- Развитието на уменията и ученето през целия живот, които развиват житейски умения чрез обучение за меки умения, като предлагат програми за обучение, които се фокусират върху основни житейски умения (напр. финансова грамотност, комуникация) и меки умения (напр. работа в екип, решаване на проблеми), могат да подобрят пригодността за заетост на ромските младежи и ги подгответе за различни работни роли.
- Дигитални умения и ИКТ обучение чрез предоставяне на достъп до дигитална грамотност и ИКТ обучение, което гарантира и оборудва ромските младежи с уменията, необходими за съвременната работна сила. Еразъм+ може да подкрепи инициативи, които предлагат обучение по основни компютърни умения, кодиране, дигитален маркетинг и други подходящи области.
- Услуги за подкрепа на заетостта Кариерно ориентиране и консултиране, тъй като Еразъм+ може да финансира проекти, които предлагат услуги за кариерно ориентиране и консултиране, съобразени с нуждите на ромските младежи. Тези услуги могат да им помогнат да идентифицират кариерни цели, да разработят стратегии за търсене на работа и да се подготвят за интервюта за работа.
- Програми за намиране на работа и подкрепа чрез разработване на програми, които свързват ромски младежи с потенциални работодатели и осигуряват постоянна подкрепа за осигуряване на успешна интеграция на работното място. Това може да включва менторски програми и последващи услуги.
- Ангажираност и овластяване на общността Проекти за заетост в общността, финансирани от програма Еразъм+, които ангажират местните общности в създаването и изпълнението на проекти за заетост, гарантират, че инициативите са чувствителни към културата и са насочени към специфичните нужди на ромските младежи. Участието на общността може също така да насърчи благоприятна среда за инициативи за заетост.
- Участието на родителите и общността чрез включване на родители и лидери на общността в инициативи за заетост ще увеличи мрежата за подкрепа на ромските младежи. Семинарите и информационните сесии могат да помогнат на семействата да разберат и подкрепят стремежите на децата си към работа.
- Партньорства и сътрудничества Публично-частни партньорства, които насърчават партньорствата между образователни институции, предприятия и неправителствени организации и създават цялостни програми, които предоставят както теоретично образование, така и практически опит. Тези сътрудничества могат да предложат по-широка гама от ресурси и възможности за заетост на ромските младежи.
- Сътрудничество с неправителствени организации и обществени организации, които чрез тясна работа с неправителствени организации, специализирани в проблемите на ромите, могат да помогнат за приспособяването на проектите по Еразъм+ да бъдат по-ефективни. Тези организации често имат дълбока представа за предизвикателствата и нуждите на ромските общности.
- Изследвания, застъпничество и разработване на политики относно бариерите пред заетостта, тъй като Програмата Еразъм+ финансира изследователски проекти, които анализират бариерите пред заетостта, пред които са изправени младежите от ромски произход, и могат да предоставят ценна информация за разработване на ефективни интервенции. Това изследване може да информира за промените в политиката и дизайна на целеви програми за заетост.
- Застъпничество и развитие на политики, което използва резултатите от изследванията, за да се застъпва за промени в политиките на местно, национално и европейско ниво. Еразъм+ може да подкрепи инициативи, които имат за цел да повлияят на политиките за заетостта и пазара на труда, за да бъдат по-приобщаващи ромските младежи, като насърчават равните възможности и се борят с дискриминацията.
